igurbev.net
 

БОБ МАРЛИ




Роберт Неста Марли
роден: 6 Февруари 1945, Санта Ан, Ямайка
умрял: 11 Май 1981, Маями, Флорида


През 1944 година капитан Норвал Марли се жени за младото момиче от Ямайка Седала Букер. На шести февруари 1945 година в два и половина сутринта се ражда техния син Роберт Неста Марли в къщата на неговия дядо. Скоро след раждането му бащата напуска майка му. Въпреки това той отпуска финансова издръжка и от време на време се връща да види сина ли.
В края на петдестте години, поради безработицата в Ямайка, Боб последва своята майка, която се мести от Санта Ан в Тренчтаун (Уест Кингстон), за да търси работа в големия град. Името на този град идва от там, че той е построен върху отходния канал на стария Кингстон. В Тренчтаун Боб прекарва голяма част от времето си с добрия си приятел Невил Нивингстън, наричан по прякор Бъни. Също в големия град Боб е по-близо до музиката, която е обичал, включвайки такива величия като Фатс Домино и Рей Чарълс. Боб и Бъни посещават заедно курс по музика, който е поддържан от известния ямайски певец Джо Хигс. В този курс те срещат Петер Макинтош и скоро стават добри приятели.
Междувременно ямайската музика се развива и става особено популярна на Карибите. Когато Боб е на 16, той следва мечтата си да стане музикант. Много ямайски младежи виждат в музиката спасение от тежкия им живот. Такъв е и Джими Клиф, който на 14 години вече е записал няколко хита. След като се запознава с Боб, Джими го представя на Лесли Конг- местен звукозаписен продуцент, при която Боб се явява на прослушване. В последствие той записва първия си сингъл "Judge Not". За съжаление нито този сингал, нито следващия от 1962 година - "One more cup of Coffee", пелечят полулярност. Боб скоро напуска Конг, след като тя не успява да му плати. През следващите години Боб, Бъни и няколко други приятели формират Wailing Wailers. Не ставайки големи звезди, след няколко записа двама от членовете на групата, Джери и Джуниър Брайтуайт напускат групата. Групата продължава да съществува и бива представена да Клемент Дот, продуцент на звукозаписната компания Коксон, където Wailing Wailers записват "Simmer Down", първата песен, която става хит в Ямайка. За да им помогне при записите, студиото осигурява няколко талантливи Ска музиканти. Wailing Wailers, които в този момент са Боб Марли, Петер Тош и Бъни се превръщат в местни звезди. Техните фенове бързо нарастват и те записват още няколко песни в Коксон, включително "It Hurts to be Alone" и "Rule the Roadie". Боб скоро поема ролята на лидер, бивайки основен композитор на песните.
Животът да Боб продължава да добива блясък и на 10 февруари 1966 той се жени за приятелката си Рита Андерсон. На следващия ден Боб заминава за Съединените щати за да посети майка й, която живее в Делауер. Докато е в щатите, той се опитва да намери спонсори за своята музика. Скоро се връща вкъщи. След завръщането му, музиката на Wailing Wailers започва да еволюира от Ска към Рокстади. Този еволюция довежда до конфликт с Коксон, които искат Ска група. Wailing Wailers напускат Koкосон и се преименуват на Wailers. Вместо да се опитват да си намерят новo издател, Wailers решават да създадат своя собствена марка, която наричат Wail 'N' Soul. По това време се ражда първото дете на Марли, кръстено Седала. Групата реализира няколко сингъла в своята марка като "Bend down low" и "Mellow Mood", преди марката да се провали още същата година.
Провалът травмира силно групата и те се връщат към записите едва след като се запознават с Лий Пери. С негова помощ Wailers продуцират хитовете "Duppy Conquerer", "Soul Rebel", "400 Years" и "Small Axe". През 1970 Wailers са се увеличили с присъединяването на Астон Барет и неговия брат Карлетон. По това време групата е много популярна на Карибите, но все още е световно неизвестна. С тази популярност те създават вторато си, по-успешна марка, наречена "Tuff Gong" - всевдоним на Боб Марли. Wailers се запознават с Джони Наш и скоро Боб акомпанира на Наш в Швеция и Лондон. В Лондон Боб записва "Reggae on Broadway", която бива издадена от CBS. След това останалите от Wailers пристигата в Лондон с идея да помогнат в представянето на сингъла, но се озовават там без пари и на произвола на съдбата. С малко възможности за избор, Боб отива в Island Records Basing Street Studios и моли да говори с шефа, Крис Блакуел с надеждата, да го ангажират за запис.
Блякуел вече е чувал за Wailers и подписва с тях незабавно. Дава им назаем осем хиляди паунда, за да могат да се приберат и да запишат тяхния първи албум за Исланд. Това е значимо събитие - за първи път реге група получава предплата за бъдещи записи. Албумът, който те записват е "Catch a Fire" и той е много добре приет от критиката и става един от първите реге албуми. Преди Wailers регето се е продавала като сингли или в смесени албуми.
През пролетта на 1973 година Wailers се връщат в Лондон, за да започнат тримесечно турне в Англия. След завършването му те се връщатв Ямайка, където Бъни решава да се откаже от концертите и бива заменен от Джо Хигс. Wailers с Хигс заминават за Щатите, където са записани като откриваща група в 17 концерта на най-известните американски черни изпълнители, Sly и Family Stone. Wailers обаче биват уволнени след първите 4 шоута, защото се оказва, че са по-популярни от тези, които откриват и тълпата често скандира Wail-ers при излизането на другите групи. Те откриват и няколко концерта на Брус Спригстийн. След като са отхвърлени от Sly и Family Stone, Wailers за отново се оказват без пари и на произвола на съдбата, този път в Лас Вегас. Някак те се добират до Сан Франсиско. Докато са там те изнасят радио концерт по KSAN-FM. Популяността им Съединените щати нараства.
В края на 1973 година Wailers записват очаквания след "Catch a Fire" албум "Burnin". В него се появяват много от класическите песни на Wailers като "I shot the Sheriff" и "Get Up Stand Up". Известността им в Северна Америта нараства още повече след като Ерик Клептън прави кавър на "I shot the Sheriff", който става номер едно в класацията за сингли в Щатите.
През 1975 година излиза третия им албум "Natty Dread", в който са песните "Talking Blues", "No Woman No Cry"и "Revolution". В същото време двете трети от оригиналните Wailing Wailers, Петер Тош и Бъни Уейлър напускат групата, за да започнат солова кариера. В резултат на това групата променя името си отново, този път на Bob Marley and the Wailers.
Следва...




коментари




добави коментар
 име: