|
БЯЛА ТИШИНА / ГЕОРГИ МИНЧЕВ
|
|
[С]Късен гла [Am] рус над на[C]с прелетя[Am] [C]Бързи спо[Am]мени в мра[Am]ка препу[Am]скаха... [F]И поди[Dm7]рихме па[F]к любовта[Dm7] [F]в топлина[Dm7]та на у[G#]стните, [C]но наме[Am]рихме са[F]мо една[G] ти[C]ши[F]на[C] ...
Беше тихо в нашите сърца, беше тихо в очите притворени... И стояхме с тъжни лица и се взирахме в спомена, но дочувахме само една тишина...
[Cm]В нощта[F] пти[Cm]ца[F] [Cm]па[F]к лети[Cm][F] [Cm]В нощта[Cm7] ти[F]хо тъгу[Cm]ваме [F]аз и [G#7]ти ...
Над морето изгрява деня и блестят върховете на мачтите. Кораб вдига отново платна да отплава с вятъра ... А в платната белее една тишина ... |